Дневникът на Мартина

Животът е, за да му се радваме

След няколко дъждовни дни слънцето окончателно ще надделее! Идва пролет!

22.02.2016г. / 21 17ч.
Аз жената
Снимка: istock

Снимка: istock

Скъпи читатели, днес споделяме новата история на Марти от рубриката ни „Дневникът на Мартина.

Дете, болно от рак. Ромче без обувки. Нигерийче, изхвърлено от родителите си. За някои животът е борба, болка, изпитание. Такива хора имат право да плачат, да тъгуват, да изпадат в дупка. Ние обаче нямаме никакво право да сме сиви и криви. Мрачната и дъждовна събота не е повод да си стоим вкъщи.

Облаците и капките не са извинение, че сме хейтъри. В автобуса, в офиса, у дома. Наистина в събота времето беше меланхолично. Не се поддадох. Грабнах чадъра, обух гумените ботуши и излязох.

Отидох на фризьор, пих кафе с любим човек, разходих се, снимах торта, направена от мазилка. Калориите от лакомството, на което се насладих само с очи, изразходих в танцовата зала.

На излизане валеше като из ведро. Без кола съм и пътувах с градския. Там също намерих повод за усмивки. В автобуса се вееше трибагреника, шофьорът слушаше патриотични песни. Но никой не забеляза, на никой не му направи впечатление. Всички бяха свъсили вежди – заради дъжда, заради битовизмите или просто така, по дефолт.

Свързани статии

Хора, животът е, за да му се радваме. И сами да си намираме поводи за това!

Случайно или не размислите ми съвпаднаха с тези на покойния вече Умберто Еко„Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.“

Какво като навън вали? След няколко дъждовни дни слънцето окончателно ще надделее! Идва пролет!

Коментирай