Родолюбци ли сме?

Умиляваме ли се от онази епоха, в която предците ни сами са оцветявали вълната за ръчно изплетените чорапи

2016-03-07 15:58:00 | Аз жената

Скъпи читатели, споделяме новата история на Марти от рубриката ни „Дневникът на Мартина“.

Човешкото сърце е свързано с много нишки. Дали обаче българската душа трепва за традициите и наследството само на празници като 3-и март или 22-и септември? Гордеем ли се с Бистришките баби и чипровските килими?

Впечатляваме ли се от магията на българската носия или на българските гласове? Умиляваме ли се от онази епоха, в която предците ни сами са оцветявали вълната за ръчно изплетените чорапи, пуловери и шалове?

Иска ми се отговорът да е положителен. Иска ми се да помним всичко това и да не развяваме трибагреника само два-три пъти в годината. Иска ми се да не сме псевдопатриоти. И да не прекарваме почивните дни само и единствено около софрата. Макар че няма нищо по-хубаво от това да си омесим хляб с дива мая и да слушаме песента на изпичащата се коричка.

Родолюбец и патриот не е да се биеш в гърдите два пъти в годината! А да си като онова момче, с което се запознах, макар и задочно през малкия екран на 3-и март. То тръгва от Шумен с велосипеда си и се озовава на връх Шипка.

Още по темата

Същото това момче е преодоляло с колелото си близо 40 000 км. Било е в най-северната точка на Европа – Норвегия. Развяло е българското знаме, но се е върнало в България, макар че нарича скандинавската държава рай.

Аз също имах не една и две възможности да уча и да живея навън. Избрах България. Навръх 3-и март, когато слушах Бистришките баби, когато гледах танцовата група „Нашенци“, когато разговарях с Пламен Цветков, Богдан Богданов, Росен Елезов, Симеон Караколев, си спомних защо съм останала....