Глобалното затопляне увеличава бежанските потоци в света

Ако покачващото се ниво на морето принуди жителите на Малдивските острови да си търсят домове на други места, кой ще се погрижи за тези хора в един свят, гледащ все по-предпазливо на бежанците?
Заплашителната перспектива от масови придвижвания на хора, предизвикани от климатични промени и природни катаклизми, поставя ново непосредствено предизвикателство, което засега никой не знае как да бъде посрещнато.
На фона на броя на хората, принуждавани да мигрират поради глобалното затопляне - според агенцията "Християнска помощ" към 2050 г. техният брой ще бъде един милиард - сегашните близо 10 милиона бежанци и почти 25 милиона "вътрешни бежанци " (сменящи местоживеенето си в рамките на страната си поради войни и преследване), направо ще бледнеят.
"Очакваното явление ще доведе до дълготрайни и съвсем предстоящи промени във възможностите на хората да се изхранват", смята Мишел Клайн Соломон от Международната организация за миграцията. "Ще се изправим пред твърде тревожно предизвикателство през следващите 50 години. И това явление вече започва", каза тя.
Хората, принудени да напуснат родните си места поради климатичните промени, осоляването на почвите, покачващите се нива на водните басеини, обезлесяването или превръщането на нови и нови земи в пустини, не се вместват в класическото определение за бежанци - а именно, хора, бягащи от преследване или конфликти и имащи нужда от защита.
"Засилва се ксенофобията, нетолерантността, политическите манипулации от страна на политици популисти, които смесват проблемите - целият дебат за даването на убежище и за миграцията се обърка", каза говорителят на комисариата в Женева Уилям Спиндлър.
Каквито и да са мотивите им, мигриращите заслужават достойно отношение като човешки същества, добави говорителят. "Виждали сме хора в Средиземно море в лодки, или висящи на рибарски мрежи дни наред, докато държавите спорят кой да ги спаси."
В света има почти 25 милиона "вътрешни бежанци"; те бягат по същите причини като "традиционните" бежанци, но не са международно признати и не им се оказва помощ.
Върховният комисариат осъзнава мащабите на вътрешните преселения и миналата година взе под крилото си около 13 милиона "вътрешни бежанци", като установи контакт с много от тях в зони на конфликти.
Бежанците може би усещат, че в света има все по-малко място за тях; те се опитват да прекосят границите на страни, където враждебността към всички бежанци се засилва в сравнение с времето на Студената война, когато бегълците от комунизма печелеха симпатии и убежище.
„Усилията трябва да се насочат към изготвяне на кризисни планове за кошмарни сценарии, които обаче в един момент може да се окажат реалност“, смята Спиндлър.