Общуват ли родителите с децата си днес?

Наскоро в сутрешния блок на ТВ 7 д-р Цветослава Гълъбова, директор на психиатрична клиника „Св. Иван Рилски“, сподели, че общуването на родителите с децата се свежда до час, час и половина на седмица, което е нищожно малко. Според нея малкото време за разговори и близост и за споделяне на проблеми води до такива явления, като серията битови убийства напоследък.

Още в детската градина се наблюдава агресия на децата. Юноши се нахвърлят срещу учители, удрят с юмруци, шамари или ритници свои връстници, много от учениците се страхуват да не бъдат тормозени от някого в училище, мразени, подигравани или пренебрегвани. Слушаме за жесток побой и обиди между момичета в двора на някое училище.

Възниква въпросът: Каква е причината за тази жестокост и агресивност на младите? Причината е в масовата култура, която ги е променила. Те с часове чатят с приятели онлайн, постоянно стават неволни свидетели на сцени на насилие и незаконен секс, на гняв, убийства и хулигански постъпки във видеоигри и филми. Трудно е на родителите да опазят децата си от насажданото насилие. Има майки и бащи, които също са въвлечени от интернет или са отдадени на кариера, социални дейности, което им пречи да отделят нужното за прекарване с децата си време. Неприятните преживявания още в детската градина, поради ранното отделяне от майката и продължителния престой там, също са оказали влияние върху по-късното развитие на децата, върху поведенческите им прояви. Поради продължителния престой в училище, поради задържането в интернет с часове и постоянната заетост на майки и бащи, връзката на родителите с техните деца се оказва трудна.

Проучванията доказват, че колкото по-близки взаимоотношения имат младите с родителите си, толкова по-малък е рискът да имат агресивно поведение. Поради малкото време за общуване, много ученици нямат изградена собствена ценностна система, чрез която да правят разлика между правилно и неправилно. Те стават апатични, враждебни, склонни към антисоциално поведение; чувстват се отчуждени, самотни, несигурни. Младите имат нужда да бъдат изслушани, да се уважава тяхното мнение. Ако родителят само обвинява, критикува, насочва вниманието върху грешките, а юношата се оправдава или се моли да не бъде наказан, може да се каже, че пропастта между двете поколения е неизбежна. Възниква страх у юношата да не му се карат и той няма да бъде искрен в отношенията си, много проблеми ще останат неразрешени.

Днешните деца имат нужда от любов и топлина в семейството си, да научат какво означава да обичаш, уважаваш и почиташ другите, да се доверяваш на някого. Те искат да споделят проблемите си, взаимоотношенията с приятели, своите действия, постъпки и да бъдат разбирани. А родителите са най-добрите им приятели, най-добрите съветници. Ако те имат затруднение в общуването си с младите, има достатъчно литература, сайтове, специалисти, към които могат да се обърнат за помощ. Моята майка не беше специалист, но имаше вроден интелект, педагогически усет за нещата, винаги имаше правилен отговор за всяка ситуация. Тя се ръководеше от мъдростта на християнската етика, която се е предавала от поколение на поколение, нейните убеждения се основаваха на библейските принципи. Когато разговарях с нея за проблемите си, тя умееше да ме слуша внимателно докрай, не ме прекъсваше, даже и да споделях неприятни чувства, да имах вина за нещо, да негодувах от някого. Понякога се притеснявах от своите преживявания и въпроси, които й задавах, от страх да не би да реагира с насмешка или да се ядоса, но тя винаги намираше начин да ме предразположи към откровеност, да ме насърчи да споделям чувствата си. След това споделяше своето виждане за нещата, за това, как би постъпила тя, разказваше ми за своето детство.

Спомням си също за случая с Митко преди години, когато родителите му със своето търпение, благоразумие и любов успяха да го изведат от неговата апатия към ученето, несигурност, неумение да се справи с отрицателните си емоции. Той беше добро момче и отличник до 7 клас, имаше приятели, които го търсеха, родителите му имаха доверие. Когато отиде в друго училище, попадна в елитна паралелка с преобладаващи деца на известни бизнесмени, началници, директори, които бяха твърде взискателни към оценките на своите деца и изискваха от тях да получават шестици, за да бъдат приети в университети и да се реализират успешно в живота, макар че нямаха време да се занимават с тях. Как стана така, че Митко, който нямаше проблеми с математиката до 7 клас (баща му много му помагаше още от 1 клас), изведнъж натрупа 6 двойки по математика, започна да бяга от училище и натрупа много неизвинени отсъствия, криеше си бележника от срам. На всяка родителска среща учителката само се оплакваше от него, а майка му й казваше: „Когато постъпи във вашето училище, той се беше представил отлично на конкурса, проявяваше интерес към математиката и решаваше успешно всякакви задачи, въпреки голямото натоварване. Не е ли време да се позамислите защо сега не му е интересно и не иска да учи, бяга от училище и е натрупал толкова неизвинени отсъствия. Кой е виновен за това?“

Днешните просветни законотворци искат да разрешат проблемите на децата с двойки по някои предмети като им дадат възможност да преминат в горен клас и предвиждат допълнителна работа през лятото, само и само да няма отпадане от училище и уж да не се наруши нервно-психическото им развитие.

Родителите на Митко работели на две различни смени и решили да намерят друг начин за решение на проблема. След като разговаряли с него, те разбрали, че момчето се чувствало в училище пренебрегнато, никой не му обръщал внимание, обиждали го. Учителката работела интензивно с определена група деца, а останалите ги изпитвала накрая. Момчето разбрало, че и да учи, и да не учи, ще има една и съща оценка – 3. Така постепенно загубило интерес и изостанало от материала, натрупало много двойки. Бащата на Митко поел отговорността да работи с него по математика, да му даде възможност да настигне другите и беше много доволен, защото синът му не само настигнал съучениците си, но и ги надминал, придобил увереност, самочувствие. Когато учителката изпитала момчето, му писала 4 за пръв път и то се разочаровало от това, че не било достатъчно оценено. Бащата продължил да работи със сина си, а резултатите били още по-добри. Ако той нямаше възможност да помага на Митко, беше готов да наеме частен учител, въпреки ограничените средства, с които разполагаше семейството му.

Родителите решиха да купят на момчето китара и да му наемат частен учител по музика. То имаше музикална дарба и решиха да му дадат възможност да я развива. Около него се обединиха още няколко момчета и направиха музикална група, която се развиваше успешно и изнасяше концерти. Майката на Митко се погрижи да намери за момчетата салон за репетиции. Освен това в края на годината родителите на Митко решиха да го запишат в друго училище. Там той спечели симпатиите както на връстниците си, така и на учителите. Имаше шестици по математика и останалите предмети. В университета беше един от отличниците и успешно се реализира в живота.

Ако родителят бързо изпада в гняв за провинението и неуспеха на детето си, започва да му вика, крещи и заплашва, да го обвинява и наказва, без да го е изслушал, без да му е дал възможност да изрази както положителните, така и отрицателните си емоции, опитва се да промени поведението му като му казва какво да прави и не му дава възможност да избира, сам да взема решение, тогава бариерата е неизбежна. Няма защо родителят да заявява, че детето не го слуша. Обикновено юношите не обичат да им заповядват, да им дават съвети, да ги критикуват и спорят с тях, да им се присмиват. Те се нуждаят някой да се интересува от тях, да ги зачита, уважава, да чувстват, че са обичани и приети такива, каквито са. Ако случаят с Митко беше в днешно време и той нямаше подкрепата на своите родители, резултатите вероятно щяха да бъдат съвсем други. Той щеше да е един от тези, които щяха да преминат в горен клас с двойка по математика (ако законотворците приемат новия просветен проектозакон, разбира се). Горко на учителите, които ще работят извънредно през лятото с изоставащите деца.

Колкото по-добре родителите общуват емоционално с децата си и имат близки взаимоотношения с тях, толкова те ще бъдат по-добре подготвени да се справят с трудностите в живота, с вредните влияния на връстниците, на масовата култура. Общуването на родителите с децата влияе върху тяхното поведение, върху психическото и емоционалното им развитие.

Автор: Донка Недялкова