Наричат го Учителят или Беинса Дуно. Петър Дънов е основател на религиозно-философско учение, което учи на любов, справедливост, здравословен начин на живот, мъдрост, правда.

Дънов е една от най-ярките личности в българската история. Неговите мъдри мисли се предават от поколение на поколение и винаги, когато ги чуем или прочетем, преоткриваме по-доброто в себе си. Споделяме някои негови мисли за любовта.

• Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.
• Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.
• Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.
• Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.
• Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.
• Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
• За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
• Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
• На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.

Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.

Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.

За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.

Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото.

Хората не трябва да се питат взаимно: „Обичаш ли ме?“ Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори.

Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.

Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича.

Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.

Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?“. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.

Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.

Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, защото ги поправя.