Притча за завистливия овчар

Кога бе последният път, в който благодарихте дори и за малкото хубаво във вашия живот? Преминали през чистотата на детството, вече като възрастни, често забравяме да сме благодарни за постиженията в живота, които имаме, за семейството, което сме създали, дори за това, че днес е минал още един ден от живота ни.

Вместо това ние искаме ли искаме, проявяваме алчност и завист, докато съдбата не ни изпрати своето поучително послание.

Следващата история ще ви накара да се замислите върху смисъла на живота и може би ще ви подсети по-често да благодарите на Вселената за това, което имате.

Притча за завистливия овчар

Имало някога един мъж, който заработвал, като пасял чужди овце, орал на чужди ниви. Парите, които му давали били много малко и човекът дори не можел да събере за обувки, затова ходел винаги бос.

Една вечер, стоейки до портата на хана, видял да спира красива карета. Мъжът се загледал и възкликнал със завист в гласа:

– Има и такива щастливци, които се возят в карета! А ние ходим не само пеша, а и боси... С какво аз, сиромахът, съм разгневил Господ, че трябва да страдам и да слугувам на чужди хора? И с какво такава благодат от Бога е заслужил този господар?... Ако за един час се разменим с него, това би било за мен истинско щастие!...

Свързани статии

Мъдри мисли на Петър Дънов за живота, любовта и здравето

Вълнуваща почивка в Йоздере

Няколко типа самотни жени в любовта

След като си пожелал охолство, макар и за час, беднякът видял как вратата на каретата се отваря. От нея с помощта на двама слуги излязъл мъж без крака.

Изумен от това, което вижда, овчарят мигновено си тръгнал. От този миг, той никога повече не завидял и не се оплакал от живота си.