Маршрутът Ком-Емине: по пътя на една мечта

Как да се подготвим за преминаването на най-дългия пешеходен маршрут у нас

2019-08-15 15:16:00 | Мария Дуковска

Ком-Емине е най-дългият и може би най-известен маркиран пешеходен туристически маршрут в България. Неговата история датира от 1933 г., когато Павел Делирадев и Тодор Цветков за първи път изминават трасето по билото на Стара планина, което свързва планинския връх Ком с жадувания морски нос Емине. Делирадев описва похода си в първия пътеводител „Отъ Комъ до Емине“.

20 години по-късно преходът е повторен от членове на Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт. В следващите години маршрутът набира голяма популярност и много хора сбъдват мечтата си да го изминат. Но трябва да се знае, че походът не е никак лек, като приблизителната дължина на трасето е около 600-670 км, които се изминават в рамките на 18-25 дни, в зависимост от физическата подготовка, температурните и атмосферни условия, както и отделеното време за почивка на всеки турист.

Големият ни интерес към маршрута Ком-Емине ни срещна с Ивана Радомирова, която е любител планинар и изминава прехода през 2017-а година, след като дълго се е готвила за него.

Тя ни разказа любопитни неща за подготовката за похода и сподели ценни практически съвети за всички, които се решават да минат най-дългия пешеходен туристически маршрут у нас.

Физическата подготовка

Ако и вашата мечта, както тази на Ивана, е да изминете Ком-Емине, първо трябва да започнете с физическата подготовка, тъй като Стара планина е прелестно красива, но и също така нелека за преминаване.

Ивана, партньорът ѝ и техен общ приятел заедно решават да изминат трасето, като започват да се подготвят през зимата на 2015-а, година и половина преди похода им през юни 2017 г.

„2016-а година Витоша беше наша, не само тя, а и други планини, близо до София. Гледахме да ходим възможно най-дълго, за да свикнем. В началото беше доста трудно, особено когато си обездвижен и не си свикнал на това натоварване, сложно е. Но всяко едно изкачване, минаването на повече километри ни носеше задоволство и и затвърждаваше идеята ни, че ще минем маршрута. Колкото си по-подготвен, толкова е по-добре.

Към края на 2016-а и началото на 2017-а започнахме да мислим за оборудване, да се интересуваме от детайли за маршрута – има много сайтове с полезна информация, както и Фейсбук групи. Трябваше ни в един момент само трак на маршрута, който взехме от член на форума Ком-Емине. За да се използва този трак е необходимо да имате GPS, може и на телефон, но не е добре да се ползва телефон. Тракът не ви гарантира, че няма да се объркате по маршрута, възможно е, но все пак помага изключително много. Тракът понякога може да обърка, тъй като има много сечища, където маркировката се губи. Например, отсечено е дървото с маркировката, и може да заблуди. При добра ориентация не би било проблем или да доведе до фатално загубване.

При подготовката за Ком-Емине (то е изживяване), препоръчвам да се мине някаква част от маршрута, която е по-непозната, за да се запознаете със Стара планина, с нейните особености. Още повече, че близо до София има части от маршрута, които могат да се видят, да се запознае човек с тях.“

Връх Ком. Снимка: личен архив

Карта на маршрута, контакти с хижите и координати на спасителните служби

„Карта на маршрута – задължително. Има и книги, които представят доста подробна информация за прехода. Не разчитайте единствено на GPS, защото батериите могат да свършат, всичко се случва.

Също така при подготовката се запознахме с повечето планински служби по етапите на маршрута. В западна Стара планина е една, в източна е друга спасителна служба, и е добре да имате телефонните номера на всяка служба. Задължително е да следите метеорологичните условия, защото в Стара планина, както грее слънце, така и след 2 минути може да забие градушка, суграшица, дори сняг, и то насред лято."

Карта на Западен Балкан. 

"След като вече мине периодът с подготовката, който е до последно почти, е добре да си дадете един период от около 2-3 седмици, преди тръгване, в който хубаво да починат мускулите, цялото тяло.

Когато планирате прехода е важно да прецените времето за минаване на всеки етап и да оставите един-два часа плюс, за всеки случай.

Средното минаване е около 20 дни. Но препоръчвам да си оставите няколко дни за почивка, да не се бърза, за да имате възможност да разгледате.

Ако решите да спите в хижите, трябва да имате актуалните телефони на всяка една хижа предварително, като преди тръгването е добре да ги прозвъните и задължително да попитате дали предлагат храна, да се информирате, и да имате и резервен план.

Както и резервен план за всеки етап от маршрута – от точка А до точка Б, за всеки ден. Всеки един план трябва да има план Б – ако например завали, ако не може да стигнеш заради рани и т. н.“

Раницата и екипировката

Екипировка: "Да бъде съобразена с теглото на човек и колко може да носи. Колкото по-малко е теглото на раницата, толкова по-добре и това зависи и от решението дали човек ще спи в хижите или на палатка. Препоръчително е да сте пробвали раницата предварително, да ви е удобна, да пази гърба от настиване – има такива варианти.

Обувките – много е важно да са удобни, една идея по-големи, защото при слизанията пръстите се набиват и може да останете без нокти. Хубаво е обувките да са с добра подметка, да са планинарски. Ако обувките са нови, задължително е да се разтъпчат в близката гора, планина, парк преди похода.

Щеки – задължително. Може по-скъпи, може и по-евтини, но е задължително да ги имате като атрибут, защото те помагат и при слизане, и при изкачване, поемат от тежестта, а и отделно си движиш ръцете, което е тренировка за цялото тяло.

Аптечка: в нея задължително трябва да има обезболяващи и още:

  • Вазелин – той се използва, за да ви предпази от поява на мазоли и рани. Съветът за него ни беше даден от опитен планинар, минавал маршрута. Хубаво е да се мажат всяка сутрин краката, както и при всяка почивка – сваляте чорапите да съхнат от изпотяването, през това време изплаквате стъпалата, ако имате вода, след това намазвате краката с вазелин. Проветрявате чорапите и обувате отново.
  • Репелент срещу кърлежи, тъй като в Стара планина са много.
  • Крем за стави, който да облекчава болките.
  • Крем за подсичане, не е задължително, но е за препоръчване.
  • Урбазон или нещо противоалергично.
  • Препарат при разстройство.
  • Таблетки за пречистване на вода или бутилка. Задължително е да имате такава бутилка или съответните таблетки, тъй като не всяка вода е с добро качество.
  • Лепенки за мускули и стави, които се лепят, ако се натоварите и ви заболи, което е 99% сигурно, че ще ви се случи. Или да имате наколенки, които стягат коленете.
  • Лепенки за мазоли – при нас не се наложи да ползваме поради тактиката с вазелина. Но е добре да имате за всеки случай.
  • Температуропонижаващо средство. Но всичко да е по един блистер, за да не тежи.
  • Медикаменти, ако имате хронично заболяване.
  • Слънцезащитен крем.
  • Магнезий – с олио се мазахме всеки ден. Хубаво е и за пиене, и за мазане.

Дрехи: Аз лично реших да нося 2 панталона, 2 тениски, 2 чифта чорапи, 2 броя бельо, едно яке тип Софтшел, което е против вятър, дъждобран – но от най-евтините, шапка за слънце, която е добре да има периферия, не е задължително да е скъпа, като за източна Стара планина е добре да има мрежичка, която се закача на шапката, за да ви пази от насекоми (освен ако не искате да ги хапвате)."

От хижа „Момина поляна“ до хижа „Ехо“. Снимка: личен архив

"Препоръчително е да се придържате към трислойно обличане, ако времето е по-хладно: тениска, блуза и суитшърт, по-топъл, зимни ръкавици, върху суитшърта се слага якето от софтшел, той предпазва от вятър, и донякъде от дъжд. Хубаво е да имате и качулка. Аз имах и лента, и шапка, качулка. Панталон от непромокаема материя, който се слага върху основния панталон.

Клин – под панталона. И за мъже, и за жени е добре. Аз ползвах моя клин за ски.

Нещо за спане – клин или лека дрешка, защото не навсякъде е чисто.

Важно е да носите спален чувал, дори и да спите в хижите като вариант. Всичко се случва и трябва да имате решение. Ако нещо се случи и не успеете да стигнете до хижата, това ще е вашият вариант да преспите.

Друго хубаво нещо е фолио (води се спасително фолио), това е в случай на дъжд, гръмотевици, когато не можете да стигнете до точка Б, леко е, не заема място и не е лошо да го имате за всеки случай.

Джапанки – за банята, ако сте двама души, може спокойно да ползвате един чифт. По-малки, по-леки.

Микрофибърна кърпа, тъй като е лека и удобна.

Храна – колкото за един ден. Сухари, една консерва, две разтворими супи, ядки е много хубаво, защото дават енергия, сухо месо – луканка, филе, сланина, кой каквото обича. Защото дори и да не обичате месо, ще усетите в един момент, че тялото ви има нужда от месо, защото се потите много, изразходвате много енергия, електролити."

От хижа "Козя стена“ до хижа „Добрила“. 

Важно: да носите сол. "Аз си носех в кутийка от шоколадово яйце, за да е по-удобно и да не заема място. Това е важно, защото тялото има нужда от сол, тъй като много се потиш. И от липсата на сол в един момент започва да ти се гади, не можеш да пиеш вода, защото още повече ти се гади и е добре в такива моменти да се приема сол."

Трик за предпазване на багажа от намокряне при дъжд: "Продават се торби, които се слагат вътре в раницата, с цел да приберете нещата, които не искате да рискувате да се намокрят, ако завали дъжд. Друг евтин вариант е да сложите дрехите си в здрав плик или чувал, за да останат сухи при дъжд. Тъй като при силен дъжд раницата ви ще се намокри. Много е препоръчително, защото времето не е сигурно.

Който обича – кафе.

Вода – това е важно, защото има доста безводни етапи. Добре е човек да се зареди с вода. Аз лично бях с 4 шишета от половин литър всяко. Те си тежат, все пак. Имало е моменти, в които не съм пила много, но имаше и такива ситуации, когато имах много нужда и дори не ми е стигала. Затова отново подчертавам, че е важно човек да се запознае с всички етапи от маршрута, да разбере какво го очаква, къде са безводните етапи, за да е добре подготвен.

Зарядно за телефон. Всеки носеше своя телефон, като отделно бяхме взели един апарат от по-старите модели, който издържа дълго, без да се зарежда, защото не във всяка хижа може да си заредите телефона. Power банка задължително, която се ползва в критични ситуации. Не във всички хижи ти разрешават, тъй като някои хижи са доста недостъпни и разчитат на генератори за ток, ограничен им е. Или пък разчитат на слънчеви колектори."

Купените, алпийската част на Стара планина.

"Пликчета с енергийни витамини. Бонбони, захар, тъй като може да падне кръвната захар от умората, от силното слънце.

Руло тоалетна хартия или кърпички, както и пликче за боклуци.

Игла и конец, ако случайно ви излезе мазол, да се направи дренаж с конеца, за да не забере. На нас не ни се случи това, заради тактиката с вазелина.

Бяхме взели и карабинер и въже, така ни бяха препоръчали, ако има мъгла и за да не се изгубим, да се водим с въжето, но не ни се наложи да го ползваме. Но който иска, може да вземе за всеки случай."

Към хижа "Ехо". 

Опасностите по трасето

Мечки, змии, овчарски кучета.

"Вземете си чанове – защото мечките съществуват в Стара планина (смее се). Докато вървиш да подрънкваш със звънчето, което е закачено на раницата. В Централен Балкан мечките са много и затова често туристите си разказват следния виц: „Как да разбереш, че в гората има мечка? Ако в изпражнението намериш звънче, значи има мечка.

Така че звънчетата ще ви помогнат да се чувате повече, а животните се страхуват от шума. Когато сте повече хора, вие говорите, шумите, дрънчите, чувате се. И преди да тръгнете на прехода, добре е да се запознаете какво поведение трябва да имате, ако все пак се случи да видите мечка. В Централен Балкан има горски и те обикалят, предупреждават, ако има мечки в близост, така че това е едно успокоение.

Другата най-честа опасност са змиите и различните насекоми. Аз лично видях черна змия, която е отровна. Има и доста пепелянки. Прескочих над 10 змии, но аз не се страхувам. В тези случаи щеките отново помагат, тъй като змиите нямат слух като нашия, те усещат вибрациите и когато ходиш, създаваш вибрация. Затова, когато се движите в зона с много клекове, а те се крият често в тях, е хубаво да натиснете по-силно с щеката в земята, за да усети змията вибрацията и да се скрие.

Овчарските кучета не са безобидни, затова е добре да имате подръка кучешки бисквитки. Даваш му бисквитка, вода и вече сте първи приятели."

Планинска застраховка – задължително е да си направите.

Тежките моменти

„Връх Вежен – много хора ни казваха, че е много трудно изкачването, но на нас ни беше лесно. За сметка на това, слизането оттам беше безкрайно, безкрайно, безкрайно... (смее се). Защото вече си ходил сума ти часове, тръгнал си от 6 сутринта, вече е станало 3 следобед, и ти виждаш една точка, някъде, толкова далеч от теб, че ти се плаче, и разбираш, че това е хижата. За мен това беше един от най-трудните дни. Защото вървиш от 6 до 15 часа, а доникъде не си стигнал. В този етап от хижа „Кашана“, което е Златишкият проход, до хижа „Ехо“ минаваш около 40 и няколко километра, и ако този ден го направиш целия, не го разделиш, се оказва, че изкачваш 15-етажна сграда над 40-50 пъти за целия ден! Точно изкачиш нещо и слизаш. И така много пъти. И затова е хубаво човек да знае маршрута, да знае какво го очаква, и да има план Б. Затова препоръчвам, ако не сте в много добра физическа форма, най-добре разделете този маршрут на два дни, за да се придвижите спокойно.

Едни от тежките дни са в някои части в Източна Стара планина, като да речем Ришки проход. Казват му Ужаса на Риш. Там задължително си трябва Трак, защото обикновено има много паднали дървета, тръни и т.н.."

Връх Вежен, който се вижда от хижа "Ехо". 

Слизането

"Слизането от последния връх на Ком-Емине е Свети Илия, който е преди Емона. Започваш да виждаш морето, приближаваш се към края, който за нас беше отпразнуван със сладко от зелени смокини и вкусна ракия, и в този момент осъзнаваш, че си постигнал нещо, в което си се съмнявал до последния ден. Защото всеки ден има изпитания. Има дни, в които си казваш „аз нищо не правя, освен да ходя, само чукам с тези щеки по планината“, но когато видиш морето, си казваш „аз успях“. Уникално е усещането и не знам дали може да се опише с думи, то трябва да се изпита."

... и морето

"В последния ден от похода аз лично препоръчвам да се тръгне възможно най-рано, защото е много тежък. Бъдете заредени задължително с вода. Да сте подготвени дали ще спите там на палатка или дали някой ще ви вземе оттам.

Нос Емине. Снимка: iStock

За мен това беше един от най-тъжнорадостните моменти, защото мечтата приключва. Засега. (усмихва се.). Защото Ком-Емине ти влиза под кожата и колкото и да си казваш през първия месец, че никога повече няма да си го причиниш, с тази тежка раница, с тези обувки... Точно след месец се чудиш как да накараш хората около теб да започнете отначало.

Хвърляш си камъчето и потъваш в мечтата, в това, което си успял да направиш. (Традицията повелява, когато тръгваш от връх Ком, да си вземеш 2 камъчета, малки, разбира се, едното остава за спомен, а другото трябва да занесеш на морето.)

Човек забравя, когато е в града, колко е красива нашата България, особено в централен Балкан, като си на билото и гледаш отвсякъде планини... Аз почти навсякъде си ходех с насълзени очи, защото тази красота на една човешка длан трябва да се види. Пожелавам го на всеки да може да си го позволи и да го види. “

Снимки: личен архив

В галерията ни може да разгледате снимки от маршрута, предоставени от Ивана Радомирова.