Свободно време

Нова книга от кралицата на романтичния съспенс

„Извън контрол“ – Сандра Браун

05.03.2020г. / 07 55ч.
Аз жената
Корица: издателство "Хермес"

Корица: издателство "Хермес"

За книгата

Рай Малет е грубиян с вечно набола брада и има репутация, че лети и в най-неблагоприятните условия. Само и само да изпълни задачата си. Така че, когато е помолен да направи курс в непрогледна мъгла, за да достави мистериозна черна кутия до някой си доктор Ламбърт, Рай веднага се съгласява.

При кацането обаче той умишлено е заслепен и самолетът му се разбива. А за пратката пристига друг човек – доктор Брин О'Нийл. Въпреки нежеланието на Рай да се забърква в чужди проблеми, той е неустоимо привлечен от интригата около товара му. И от мистериозната Брин.

Скоро двамата попадат в безмилостна надпревара. Трябва за 48 часа да доставят безценната кутия, а по петите им са наемници и полицаи. Рай и Брин ще се измъкнат невредими от ситуацията само ако се доверят един на друг.

За авторката

Сандра Браун е автор на 70 бестселъра на „New York Times“. Тя е единствената, която е имала по едно и също време 3 бестселъра в класацията. Има над 75 публикувани романа и над 80 милиона копия на книгите си в цял свят. Заглавията ѝ са преведени на 34 езика. През 2008 г. е обявена за „майстор на трилърите“, най-голямото признание от Международната асоциация на писателите на трилъри. Получава наградата „Lifetime Achievement Award“. Това са само една малка част от отличията ѝ. Сандра Браун е истински феномен в света на любовните романи и романтични трилъри. Милиони читателки са подвластни на неустоимата романтика на творенията ѝ.

Откъс

Пилотското обучение, рефлексите и инстинктът за оцеляване се задействаха едновременно. Въпреки безразличието, с което приемаше почти сигурната си смърт, Рай започна да обмисля автоматично и хладнокръвно варианти и да предприема действия, които биха му дали шанс да се спаси и да разкаже за случилото се.
Разполагаше с милисекунди да реагира.
Отпусна инстинктивно кормилото, за да вдигне малко носа на самолета, и дръпна ръчката назад, за да намали скоростта, но не дотолкова, че да задави машината.
Ако можеше само да докосне леко пистата и да остане във въздуха достатъчно дълго, за да се проясни зрението му, вероятно щеше да успее да направи кръг и да изпълни подход за кацане.
Искаше му се да успее, за да убие Брейди Уайт.
Под него обаче нямаше открито пространство. Ако преминеше над пистата, без да е набрал достатъчно височина, щеше да се удари във върховете на дърветата. Дори и да набереше достатъчно височина, за да избегне дърветата, трябваше да успее да се издигне над близките хълмове, а вече не можеше да вярва на преценката си относно близостта им. Заради мъглата, както и заради моравите и жълти точки, които експлодираха в очните му дъна, се налагаше да лети по усет.
Вероятен сценарий: нямаше никакъв шанс за оцеляване. Не виждаше показанията на уредите благодарение на лудешки танцуващите точки в очите си. Без уредите пространствената му ориентация напълно излизаше от строя. Можеше да се окаже, че е насочил самолета право към земята.
Тогава забеляза отпред и леко вляво по-светло петно в мъглата, което се превърна в бледо сияние, а то на свой ред скоро се трансформира в два светлинни лъча, разположени близо един до друг. Приличаха на фарове. Паркинг? Не, пътят. Шосето, което бе забелязал на въздушните снимки на базата. Във всеки случай тези фарове му даваха някакъв ориентир колко близо е до земята.
Нямаше време да се замисля. Наведе самолета съвсем леко вляво и се насочи към светлините.
Носът, вдигнат нагоре, за да предпази фаровете.
Леко, леко, само да не задави машината.
Самолетът премина над светлините, задържа се във въздуха още около трийсет и шест метра и после рязко се приземи. Подскочи отново във въздуха и се издигна на около метър-два. Когато пак докосна земята, само левите и предните колела осъществиха контакт. След това десният колесник поддаде. Самолетът се наклони надясно, дясното крило се наведе и когато се заби в земята, цялата машина рязко се завъртя надясно, което Рай нямаше как да поправи.
Мигновената му реакция бе да натисне с всичка сила спирачките, но ако колелата бяха счупени или даже лошо повредени, хидравличната система щеше да е прекъсната, а спирачките – безполезни.
Самолетът се плъзна извън шосето и се насочи към дърветата. Някакъв клон се заби в стъклото. Плексигласът остана здрав, но пукнатините образуваха гъста паяжина, която допълнително замъгли зрението на Рай.
После дойде ударът.

На книжния пазар от 10 март 2020 г.
Превод: Илвана Гарабедян
Обем: 408 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-1990-1
Корична Цена: 17,95 лв.

Коментирай