„Приятели завинаги“ – Галина Андонова

За книгата

Кики, Неда и Ману, Тито и Леон обитават студения Север. Животът им в ледената пустош никак не е лесен. Добре че си имат дебели кожуси да ги пазят от свирепите виелици. И здраво приятелство, което да топли сърцата им.

Един ден обаче белият мечок Тито се натъква на необичайна находка – вкусни зелени ябълки. И уж случайно ги скрива, за да не му ги вземе някой. Дори и този някой да е негов близък приятел.

Но скрито-покрито в Севера няма. Кики и Неда, Ману и Леон дочуват сладко хрупане от бърлогата на мечока. И скоро забъркват такава каша, от която само истинското приятелство може да ги измъкне.

Галина Андонова се занимава професионално с производство на детски съоръжения за игра. И тъй като детската тема не ѝ е чужда, неусетно се стига до „Приятели завинаги“. А може би и безусловната ѝ любов към животните има някаква роля... Ето какво още споделя тя за първата си книга.

Когато въображението и вдъхновението погледнат в една посока, чудото се случва
Интервю с Галина Андонова

Как се вдъхновихте да напишете историята в „Приятели завинаги“?

Всичко започна случайно. Един ден нарисувах мечок, а после, гледайки го се запитах: „Какво ще го направи щастлив?“. И добавих в лапата му зелена ябълка, а след това на рисунката се появи цял кош с ябълки, за да е пълно щастието.

Но въпросът откъде са се взели ябълките – толкова на север, насред ледената пустош – малко ме затрудни. Така се появи самолет, собственост на „Винаги пресни и вкусни“ – компания за доставка на ябълки по цял свят. Малко по малко историята се разви, появиха се още герои, разприказваха се и в един момент ми беше трудно да ги удържа.

Книгата има много красиви илюстрации. Разкажете ни повече за процеса по създаването им. Отдавна ли рисувате?

В моето семейство всички рисуват – мъжът ми, дъщеря ми, която работи като илюстратор в Италия, дори котаракът ми е пристрастен към художествените инсталации. Младежът се казва Тито (порода шотландска клепоуха) и предпочита да „работи“ с череши или магданоз. Никога не ги яде, само ги подрежда по пода. Разбира се Тито, The Gray, Жълтото око, е прототип на Тито – белият мечок. Затова е и дребният детайл с жълтите очи на всички илюстрации. Единствено малтийската ни болонка Аша не проявява интерес към рисуването, а само наблюдава. Тя носи името на друг герой, от друга история.

Всеки от героите има различен характер. Основани ли са на реални хора? И как оформихте персонажите – като поведение и външен вид?

Героите на „Приятели завинаги“ имат своите реални вдъхновители. И също като тях са различни по характер и темперамент. Имат недостатъци, но имат и силни страни, а в различните ситуации надделява или доброто в тях или пък слабостите им вземат надмощие.

Книгата показва колко ценно е истинското приятелство. Защо беше важно за вас да пишете по тази тема? Какви други послания искахте да предадете на малките (а може би и на порасналите) читатели?

Вярвам, че най-силните приятелства се раждат в детските и ученическите години. Затова и темата е важна.

Послание е силно казано, но на читателите искам да кажа: ТВОРЕТЕ! Щом аз мога, значи можете и вие. Въображението е вътре в нас, а вдъхновението – извън. Трябва само въображението и вдъхновението да погледнат в една посока и чудото се случва. Като истинска магия.

На книжния пазар от 10 ноември 2020 г.
Обем: 40 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-2063-1
Корична цена: 7,95 лв.