Вредите от либералния модел на възпитание

Прекалено толерантното възпитание на децата крие някои нежелани последствия за бъдещия живот на детето. Много родители избират либералния модел на възпитание, защото смятат, че строгостта може да тласне децата към депресия, да понижи самочувствието и себеоценката им и да ги превърне в последователи, а не в лидери.

Толерантно възпитание или какви принципи следват либералните родители?

Най-общо казано на либерално отглежданото дете му е позволено всичко – то не познава граници и норми на поведение, няма отговорности, всичките му желания са изпълнени, а родителите постепенно се превръщат в марионетки в ръцете на детето.

Либералните родители поставят интересите и желанията на детето си на първо място, което автоматично намалява авторитета им пред детето. От една страна, желанието да се угоди на детето е разбираемо – всеки родител иска най-доброто за децата си, но размиването на границите между авторитет и любов носи пагубни рискове за формирането на личността и ценностната система на детето.

Разглезването е почти неизменна част от профила на едно тотално либерално отгледано дете. Често всичко, от което имат нужда и което искат да им бъде купено или подарено, бива удовлетворено. Така децата свикват, че могат да си поискат абсолютно всичко и спират да оценяват нещата и жестовете на околните.

Какви са причините за прекалено либералното възпитание?

Много често либералните родители са имали прекомерно строго възпитание като деца от своите родители и това ги тласка към обратния модел, за да компенсират своите лични лоши спомени от детството. Само че, не осъзнават колко лошо може да се отрази това на децата им.

Чувството за вина е друга основна причина за това родителско поведение. Често се получава в резултат на осъзнаване, че не могат да обърнат достатъчно внимание на детето си поради редица ангажименти или други обстоятелства. В тези случаи компенсацията на тези лични терзания става чрез възпитание без граници и презадоволеност на желанията на детето.

Последиците

Дете, което е винаги задоволено във всяко едно отношение, изобщо не е готово за живота и обществото, смятат специалисти психолози. Тези деца не са свикнали да работят за успеха си, да полагат усилия, за да получат нещо. Те не са разбрали, че понякога в живота не можем да получим всичко, от което имаме нужда. Не са разбрали, че трябва да уважаваме останалите, техните чувства и че трябва да се примиряваме понякога с чуждите успехи за наша сметка. Потъпкването на другите в името на успеха не е социално приемлив начин на поведение.

Свързани статии

Как родителските грешки могат да пречупят лидерските качества на децата

Как да подготвим детето за идването на новороденото в семейството?

Разговори, които всяка майка трябва да проведе с дъщеря си

Често тези деца са много податливи на манипулации, склонни са да се доверяват прекалено, дори до степен на крайна наивност. Поради това за тези деца е много трудно да постигнат съществен успех в начинанията си.

Невъзможността за вземане на бързи и адекватни решения също е налице, тъй като тези деца обикновено свикват родителите им да правят това вместо тях. Те само се носят по течението на желанията си и очакват те да се сбъднат както досега, но уви в живота не става така.

При либерално възпитаваните деца липсата на дисциплина е друг сериозен проблем. Те се превръщат в зрели хора, които много трудно свикват да се съобразяват с околните, да се подчиняват на висшестоящите в професионален план, както и да изпълняват поставени задачи, изискващи реални резултати.

Неоправдано високата самооценка на тези хора също е следствие от модела на възпитание. Липсата на критичност по време на съзряването предразполага към изкривяване на оценката за себе си и собствените възможности, което отблъсква околните и създава проблеми в общуването, професионалното развитие и контактите при такива хора.

Затова е добре при възпитанието на една крехка оформяща се личност да се търси максимален баланс. Родителите трябва да проявяват повече критичност към собственото си поведение, за да оптимизират възпитанието на детето си. От него зависи голяма част от бъдещето му.